От всяка пряспа ме боли, 
и всякоя снежинка пари, 
кашмирените ти поли 

... понеже доста време се оттече, 
а туй – което иде, не тече, 
и аз веднъж си казах: – Ей, човече, 

Понеже не обичам кроасани, 
пък и, нали съм гараджийско псе, 
във влака – в Черепишките балкани, 

Щом стегне кучешкият студ 
и тротоарите замръзнат, 
на склад със изгорял барут 

... щом меко слънце напече 
и сладко котката примижа – 
и литва черното врабче 

... ако животът има край, 
смъртта подире му е вечна – 
огромна дупка на кравай, 

... човек понякога е лош, 
а някога е тъй добричък, 
за мен световният разкош