Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2019 09:08 - ПО ШЕКСПИР
Автор: blogvayvof Категория: Поезия   
Прочетен: 1889 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 



Хамлет, сцената с Йорик,

Превод от Л.Огнянов, 1962 г.

 

ХАМЛЕТ: Дай да го видя. Ах, бедният

Йорик! Аз го помня, Хорацио; безкрайно

остроумен веселяк, неизчерпаемо находчив.

Хиляди пъти ме е носил на гръб. А сега

цялата ми душа тръпне от погнуса; повдига

ми се, като го гледам. Тук са били устните му

– сам не  знам колко пъти съм ги целувал.

Къде са сега твоите закачливи шеги, подска-

чания, твоите песнички, твоите светкавични

смешки, от които цялата трапеза се заливаше

от смях? Ни една ли не ти остана – поне да се

присмееш на собствената си озъбена челюст?

Какво си тъй оклюмал? Върви в стаята на

някоя дама, кажи й: ако ще цял пръст червило

да маже по лицето си, пак такъв лик я чака,

поразсмей я с това... Моля ти се, Хорацио,

отговори ми на тоя въпрос: как мислиш,

и Александър ли е изглеждал така в земята?

 

 

ОСТИХОТВОРЯВАНЕ НА

СЦЕНАТА ЗА ЙОРИК

 

Дай ми го, да видя. Йорик, бедни!

Помня го, Хорацио, тъй весел беше.

Кои ли думи е изрекъл той последни,

смешник изглеждаше дори когато спеше.

 

Хиляда пъти ме е носил той на гръб,

а днес душата ми потънала е в скръб

и старото познанство днес не стига –

гледам го с погнуса, така ми се повдига.

 

Ей тука устните били са,

целувал съм ги многократно,

а ето, че животът го отписа

и няма да го върне тук обратно. 

 

Къде са твойте песни и шеги,

и смешки, и закачки знойни,

с които на трапезата плени

приятели и гости многобройни.

 

Не пазиш ли поне една изява,

за да можеш сладкодумно, от сърце,

да покажеш как духът не се предава

и надсмива своето озъбено лице.

 

Защо си тъй оклюмал днеска?

Върви при свойта дама и кажи –

дори лицето си с червило да наплеска,

накрая като тебе тука ще лежи.

Ти вярваш ли у нея разумът да надделее

и над самата себе си да се надсмее?


 

Хорацио – дали и Александър Македонски,

след многобройните победи войнски

така изглеждал е в земята,

като на Йорик, бедния, главата?

 

 

ПО  ШЕКСПИР  ДНЕС

 

О, беден, нещастен клиент,

ти бе красив левент,

а днеска я се виж –

изглеждаш странно и вониш.

 

А беше време – ти дойде

да искаш опции к‘ви ли не

и твоите капризи

създадоха у мен безбройни кризи.

 

Но аз не се предадох,

всичко искано ти дадох,

накрая те благослових

и с теб уиски пих,

а ти щастливо отлетя

с новата закупена кола.

 

Каква съдба проклета –

не послуша ти съвета,

че любовта към скоростта и питието

водят винаги в небитието.




Гласувай:
8


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: blogvayvof
Категория: Поезия
Прочетен: 175807
Постинги: 100
Коментари: 171
Гласове: 2260