... навярно някой ден и ти ще сетиш Божията ласка,
когато гълъбът лети – и в теб небето ръкопляска! – 
мигът, за който призори открехваш своя бял прозорец, 
и ти не чиниш пет пари, потънал в скръбната си горест,
зарадвай се – на липов цвят, на благо писъмце от мама,

девойчиица от други свят Жена да стане твоя – в храма,
на чаша чай от каркаде, изпита с някой стар приятел, 
на старостта, що в миг дойде, и Бог със обич ти е пратил, 
сподавил стон, преглътнал вик, поел в Безкраите – далече,
живей, Човече! – всеки миг е повод – да се сбъдваш вечен!

30 април 2019 г. 
гр. Варна, 20, 45 ч.