... изправен съм пред избора нелеп, когато ти решиш да си отидеш,
какво да скрия споменче от теб? – дали парче от изгрева сафриден, 
две мидички, по-грапави от гръб на някой млъкнал хималайски хребет,
и мах на гларус в пролетната глъб, поел на дълъг полет подир тебе, 
дали пък не три метра дрипав шал от залеза, под който ме целуна? –

или свистеж от вятъра? – поспрял в тръстиките на гърбавата дюна, 
дали мъгла на облак повесмо, помъкнала ме подир теб в пейзажа,
или пък трън от острото валмо, търкулнало се подир мен по плажа, 
и нека лек да бъде твоят друм, смили ми се, нима не съм ти свиден? – 
не аз – светът ми губи ум и дум! – когато ти решиш да си отидеш.

17 февруарий 2019 г. 
гр. Варна, 13, 20 ч.

    

Колко мило звучи това "Смили ми се!", направо е разплакващо, Чу...

Най-чистата сълза!
Благодаря.
Чу

Тя няма да си иде, Валери, но си богат с всичко това, което може да остане.

Хабитатът се е оцъклил рано-рано, нали?

Обаче звъннаха ми Гай, Юлий и Цезар - някак международно ми звънкаха, да ми рекат - Велик си :)))))))))))))))))

И от Сириус пратиха депеша, че те титуловат вселенский патриарх на поетичното време-пространство.

Зряла творба и твърде лична! Ако я сравня с планински орел, то всеки коментар ще е не по-голям от комар. Аз не съм толкова смел и мъдър за съвет. И слава Богу, че не се иска от мен. Трудно се избира спомен - трябва да минат години, за да се избистри кой е най-силният. Навярно ще е най-трайният. Направи век и няма да имаш нужда от помощ, Валери!
П и е р
ПС - Мислих половин час, гарниран с пет цигари, дали да се разпиша тук...

Истина ли? И кво ще стане с Вартоломей? :-))))))))))
Чу

Благодаря.
Чу

Да.
Неподмит, както винаги.
Чу

Ти потвърди ли им? :-))))
Чу

Блазе ти за тютюнеца, аз четвърта година си го сънувам - и си кадя луличката насън.
Чу

Немаш равен в любовните стихчета!!!!!!!!!!!!

Благодаря.
До нови срещи - утре!
Чу

Как се коментира това? Бог давал, че се забравил! Велик си, Чу!

Благодаря, момче!
Чу