... вятър ходи на кокили през купите със сенце, 
куче лавне, кон изцвили, стихне сънното селце, 
нощ отхожда, ден дохажда, сякаш за лопатка жар, 
и се вейва – черна сажда – татък звездния Колар, 
и – връз гърбавото било – мокра вълна на дарак –

мракът дрипаво мъглило тегли над реката пак, 
свирят пукнатите грънци по разнищения плет, 
ако утре грейне слънце, ще ми капне капка мед, 
шепна в светла изнемога, в тишините му смирен – 
дар ми е! – добро от Бога, всеки мой отминал ден.

30 септемврий 2018 г.
гр. София, 18, 20 ч.