Това са двама от моите трима синове - Петър и Иван, третият - Стефан, щрака с фотоапарата. Да са ми здрави, обичани и много успешни!
Обичам ви, момчета!
26 декемврий 2019 г. 

Извини ме, че се сгромолясвам,
вихър в топла купа със сено,
в тази Коледна нощ си прекрасна! –

Дядо Коледа мен ме отмина,
просто казано, тъй не дойде –
днес си купих във магазина

... нали изкарах Коледните пости, пък и живеем двама все сами,
при теб ще дойда тази нощ на гости – да ме гостиш със лозови сарми,
да почовъркам в белия оризец със дъх на риган, джоджен, куркума,

... ще живеем ли някога заедно? – сигурно не,
аз преминах към теб през 1000 безмълвни пустини,
по-печален от някой си Клод Моне или Едуар Мане,

... толкова съм самотен,
че ми идва да се нацелувам в натрошеното си огледало –
понякога заставам срещу него по слипове – и се чудя

Навярно съм дошъл от други ери,
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий

... винаги много хубаво ме целуваш, устните ти са адреналинови,
трепериш по-красиво от падащия по булевардите сняг,
сигурно е безценно да си снежна Жена под уличните лампи,

Съскат тръстиките, плажът се сбръчка,
скита по пясъка градският луд,
сякаш подгонени с тежка калъчка,

... когато котарачето ми спи
и кротко си помръдва със мустаче,
и чаят ми от летните липи

Като мисля за теб, ставам твърд като пернишки винкел,
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,

... днес цял ден се мотах по магазините за всекидневни женски нещица
и с любопитство на самотен воайор разгледах щанда
с любимите ти зимни клинове и бодита и мрежести чорапогащници